Anatoly Vorobey (avva) wrote,
Anatoly Vorobey
avva

дневные стихи: крик из детства (болг., англ.)

Болгарский поэт Валери Петров. Английский перевод Ричарда Уилбера.


ВИК ОТ ЕДИНСТВОТО

Откъде се намери, откъде се намери
долетяло до мен като в сън
това тънко "Валери!", и след малко: "Валери!",
на децата отвън.

Знам, уви, тоя зов от далечното детство
не за мен, не за мене е той –
викат друг един малък, живееш в съседство,
едноименник мой.

Но макар че от случки, подобни на тая,
честно казано, малко боли,
аз преглъщам я мълком, защото си зная:
ще е смешно, нали,

ако горе, от свойта библиотечна бърлога
се надвеси набръчкан старик
и отвърне с плачливо: "Не ме пускат! Не мога!",
на детинския вик.


A CRY FROM CHILDHOOD

Why must it come just now to trouble me,
This sudden, shrill, and dreamlike cry
Of children calling "Valeri! Valeri!"
Out in the street nearby?

It is not for me, that distant childhood call;
Alas, it is for me no more.
They are calling now to someone else, my small
Namesake who lives next door.

Though such disturbances, I must admit,
Are troubling to my train of thought,
I keep my feelings to myself, for it
Would be comical, would it not,

If, from his high and studious retreat,
A gaunt old man leaned out to say
"I can't come out" to the children in the street,
"I'm not allowed to play."
Subscribe
  • Post a new comment

    Error

    default userpic

    Your IP address will be recorded 

    When you submit the form an invisible reCAPTCHA check will be performed.
    You must follow the Privacy Policy and Google Terms of use.
  • 4 comments